Пламен Йотински е преминал през различни зависимости. В първа част на нашия разговор той сподели, че първоначално е започнал с алкохол, а впоследствие кокаинът и хазартът станали негови спътници в живота. И така в продължение на 20 години.
Три години след своето лечение в терапевтична общност, той решава да създаде свой рехабилитационен център за зависимости.
Убеден е, е чрез Аз-посланието зависимите възприемат информация, съвет и подкрепа по-лесно.
Във втора част, посветена на различните зависимости и тяхното лечение, пред Труд News, Пламен Йотински разказва, какъв е методът на работа в центъра, създаден от него, какви са етапите на социална адаптация, както и как се справят хората в една такава общност с гнева, песимизма и депресията…
– Пламенe, как от човек с различни зависимости решаваш да създадеш център за рехабилитация, за да помагаш на такива, които сега са в твоята ситуация отпреди време?
– По времето, когато аз се лекувах, ми правеха впечатление различни нередности от страна на центъра, в който се помещавах като лекуващ се. Тогава се зароди идеята, че може да има място, където да няма от тези нещата, които не одобрявах, като например да лекуваш хероиново зависим, а да държиш метадон в екипната си или пък да даваш прекалено дълго време успокоителни хапчета на някой, за да го задържиш в терапевтичната общност, или пък да се допуска агресивно поведение. Физическата агресия е забранена, но ако някой постоянно заплашва по-слабите от него, това също е един постоянен тормоз. Тези неща много ме дразнеха и като ги гледах, си мислех, че, ако ги няма или пък повечето от тях са отстранени, ще има по-голям процент успеваемост за хората, които са вътре. Минаха 3 години от моето възстановяване и поисках да създам нещо свое. Доста се лутах, с оглед на 20-те ми години употреба, от които 17 години кокаин. Нямах занаят или някакво завършено образование, с което да се гмурна да бъда ресторантьор или пък психолог и от само себе си дойде идеята да отворя терапевтичен център („I A.M. Way”). Започнах да работя с едни специалисти, по препоръки на мои приятели възстановяващи се и хора от тази среда. В рамките на първия месец, когато вече бях инвестирал по-голямата сума за този център, за което бях взел заем, се оказа, че моят екип не струва. В рамките на една седмица Господ ми помогна да намеря точните попълнения за екипа ми и да тръгне нашата работа.
– Какви са целите на центъра за рехабилитация?
– Бивш зависим няма, но има зависим възстановяващ се. Той може да продължи през целия си живот да носи зависимостта в себе си, но тя никога повече да не се прояви. Точно това е целта. Идеята е човек да може да си стъпи на краката.
– Скъпо ли излиза този тип лечение?
– Не излиза евтино, не бих желал да конкретизирам суми, но ще кажа, че в сравнение с това, което харчи дори само алкохолният зависим, излиза направо евтино. А пък за хазартно и наркозависимите там таксата може да бъде похарчена и за един ден съвсем спокойно. Аз, например, съм харчил таксата си за 20 минути.
– Как протича един ден в рехабилитационния център на един зависим?
– Всяка сутрин в 7:30 часа е тяхното събуждане. За всяко едно нещо тук има човек, който отговаря за него. Ние следим дали той пък от своя страна извършва поставената задача за деня. Има време за личен тоалет и следва закуска, като храненето се приготвя от самите зависими в центъра. На всяка седмица хората за това се редуват. Това може би е най-мащабното и отговорно задължение.
Има различни team-ове – такъв, който мие хола, стаите, баните, човек, който се грижи за чистотата на двора и такъв, който подрежда уредите във фитнеса и т.н.
Идеята е да има ред и чистота. Има терапевтични игри, тренировка, различни задължения, „Hause Run“, на който се проверява дали задълженията до момента са изпълнени. Има когнитвно-поведенческата терапия и се правят „фокус групи“, при които някой от хората там споделя за даден наболял проблем, който го тревожи. Всеки говори през Аз-послание, през свой личен опит, без да дава личен акъл. Всеки знае, че, ако го сочат с пръст и постоянно го критикуват, той влиза в т.нар. „защити“ и не може да осъзнае или да поправи грешката си. Тогава, когато човек види, че е сред хора, като него самия и има същите проблеми, спънки и провали в живота си, тогава се чувства по-добре и може да възприеме от тях информация, съвет и подкрепа. Това е идеята на говоренето през личен опит.
– От какво най-много се страхуват пребиваващите хора там в момента?
– Изпитват трудност, мъка и болка за загубите, които са понесли. Надяват се да се справят и да излязат от този ад.
– Имат ли досег с „външния свят“?
– Да, имат, с разходки, които са под наш контрол. Водени са и на благотворителни мачове, като в момента се опитвам да организирам един такъв с помощта на приятели, които имат контакти във футболните среди. Редовно ги водим и на църква, без да ги задължаваме за това.
– Нямате ли притеснения, че имайки контакт с външна средаq, някой от тях може да кривне и за малко да се отдалечи от програмата, връщайки се към стари навици?
– Те са контролирани по някакъв начин, въпреки че няма как да ги държим на въжета. Засега нямам такива притеснения, защото всеки един, който идва тук, минава през интервю. Човекът, който влезе, трябва да е осъзнат и с него да може да се комуникира. Въпреки че има проблем и изменение на личността, то той трябва да бъде комуникативен и да разбира от дума.
– Колко човека има в момента?
– В момента са осем души.
– Какви зависимости лекуват?
– Алкохолна, алкохолна с наркотици и хазарт, както и наркотична.
– От коя от тези зависимости човек може най-трудно да се откъсне или би му отнело малко повече време?
– По никакъв повод не си позволявам да деля зависимостите. Веднъж зависим човек е зависим за цял живот. Поне аз не мога да определя коя зависимост е по-тежка от другата. Зависи от това каква е личността, както от колко време е зависим даденият човек от въпросната субстанция или пък, какви количества е употребявал, какви загуби е понесъл, какво е семейното му положение, къде е израснал, какъв е той като човек. Има ли зависимост – има щети.
– Хора с какви професии има в рехабилитационния център?
– От 19-годишно момче, което има присъда за разпространение на синтетични наркотици и произвеждането им, до 46-годишна зъболекарка, дипломирана със златен медал. Това е поредният пример, че зависимостта ни прави всички равни, независимо дали си клошар на улицата, който живее в локви и кашон или си изключително интелигентен, богат, образован и почетен човек и гражданин. Зависимостта ни уеднаквява.
– Какви са етапите на социална адаптация?
– Програмата работи по биопсихосоциален модел. При самото постъпване е необходимо около 3 месеца, за да ти се стабилизира биологията. После започва същинската работа с психиката, така че да те направи стабилен да издържиш навън на изкушенията. След което има външен цикъл на програмата, който се нарича ресоциализация, т.е., ние сме се социализирали един път грешно, полагаме достатъчно усилия и имаме умения да спрем тези грешни навици в грешното ни социализиране и се ресоциализираме. Много по-лесно е човек да се социализира, отколкото да се ресоциализира, защото този, който се социализира, го прави за първи път. А този, който се ресоциализира, първо трябва да промени изцяло себе си, а след това отново да преповтори всички тези неща, но по правилен начин. Това е доста специфичен процес.
– Заимствал ли си чужд модел на програма, който се прилага в рехабилитационния център?
– Разбира се. Заимствал съм включително и от програмата, в която аз съм бил. Естествено, хубавите неща от там. Заимствал съм и от други програми, това е комбинация от много успешни модели.
– Как се справят хората в една такава общност с гнева, песимизма и депресията?
– С групи, със спорт, споделяне, подкрепа от наша страна и с примери как да се справят по здрав начин с емоциите си.
– Каква е формулата, за да не се върне човек към зависимостите си?
– Никога и по никакъв повод да не се спира да има връзка с възстановяването, което не означава да е роб на някоя терапевтична общност, в която е бил. Или пък да се превърне в роб на даден психотерапевт, но никога да не къса връзка с възстановяването и с терапията. Тя продължава като едно личностно израстване. Човек не е застрахован и след 10 години, дори вече постигнал много големи резултати и създал семейство и деца. Наскоро, по повод на това колко трябва да си напомняме какви сме ние, зависимите, Антъни Хопкинс пусна един клип в интернет пространството по повод отбелязването на 47-ата годишнина от чистотата си. Това е един велик човек, пример за това колко не трябва да забравяме кои сме, с какво се борим и какво живее в нас. Това е човек с изключителни финансови възможности и интелект и със сигурност не му е било лесно да остане чист. При него, меко казано, става въпрос за изкушение. Въпреки всичко той се е отказал, за да може да живее достойно и добре и е постигнал феноменални резултати, а както самият той казва, е бил пътник.
Източник : https://trud.bg/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B9%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%BD%D0%B8-%D1%83%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0/