Пламен Йотински не крие, че е бил един от онези хора, които са се изправили пред големия бич на зависимостта. В случая – не една, а три. Когато е на 15 г. започва с алкохола, след това идва кокаинът, а накрая и хазартът.
Целият този омагьосан кръг за него продължава 20 години. Ясно осъзнава, че единственият правилен изход от лабиринта на страданията, е да потърси помощ в специализирана терапевтична общност. И успява.
Днес 37-годишният Пламен казва, че е „чист“ от 3 години. Въпреки това той продължава изцелението си, посещавайки психолог всяка седмица.
За пътя от грешните избори до осъзнатата нужда от помощ, за силата на духа и желанието за промяна, и за първата стъпка към измъкване от този свят, пред „Труд news”, говори Пламен Йотински, който днес има своя терапевтична общност и помага на хора, които сега са в неговата ситуация отпреди 20 години.
– Кога и как започна зависимостта Ви към алкохола и дрогата?
– С алкохола започнах около 15-годишна възраст, а с кокаина – на около 18 г. Моето детство и юношество винаги е било изпълнено с едно усещане за стрес, потиснатост, притесненост, тягостност, като видима причина за това не е имало. Впоследствие разбрах, че всичко това идва от моята психика, от напрежение, което е съществувало вътре в самия мен и това, което е било в моето семейство, от една страна – свръхпротективна любов, а от друга – липсата на внимание и присъствие. Комбинацията между тези неща е повлияла на моята психика до такава степен, че са се получили травми, които във времето съм доизградил. Те изключително бързо допринасят да прибегна към употребата, като това продължи близо 20 години. Преминавал съм към всякакви фази. Имам десетки опити да спра, т.нар. – ремисии. От много отдавна, още преди да спра, аз знаех, че имам проблем. За мен това нещо не беше тайна. Отраснал съм в семейство на хора, които се занимават с интелектуален труд. Баща ми е журналист, а майка ми е преподавател по химия.
– Смятате ли, че човек с по-високи нива на чувствителност по-лесно попада в „капана“ на зависимостите?
– Със сигурност това оказва влияние, но понеже не съм специалист не зная как точно се сформират тези нива на чувствителност. Зависимите хора не можем да се справим главно с едно нещо – нашите чувства и емоции, които ги хиперболизираме и не можем да ги преживеем. Вследствие на това търсим нашето „лечение“ в наркотиците, алкохола, хазарта или пък комбинация между тях.
– Казахте, че сте започнал с употребата на алкохол, а после и на кокаин. В кой момент дойде и хазартът?
– Хазартът дойде през последните 7-8 години.
– Кой беше първият човек, който забеляза промяната у Вас?
– Честно казано не зная кой го е забелязал. Още от ученик аз вървях на зле, както се казва. Всъщност до 7 клас бях пълен отличник и след това започнах да бягам от училище и да правя такива дребни бели, а после да се уча и на по-големи такива. Успехът ми спадна, сменях училища. На 17-18 години вече се бях насочил към дискотеките. Започнах да се събирам със силни и яки момчета, с т.нар. „мутри“, с хора, които разполагат с пари и имат власт.
– Обвинявате ли „лошата компания“ за всичко това?
– Категорично не. Средата е от огромно значение, но „лошата компания“ никога не е виновна. Ако един човек е с добре изградена здрава психика още от дете, той може да направи избор къде и кога да бъде. Има нещо, което човек, който няма достатъчно висока самооценка, не е способен на него и това е да не се води изцяло от страха от отхвърляне. Доказано е, че страхът от отхвърляне е по-силен от страха от смъртта. Хората, които нямат достатъчна самооценка, гледат да се нагаждат в разни среди и да търсят групи, групировки. Това са хора, на които им е липсвала подкрепа и любов. Под „любов“ нямам предвид огромно внимание, насочено върху теб или пък да ти се дават хиляди блага, които не си заслужил, а – правилното внимание, поднесено по точния начин. Тези хора, които нямат този вътрешен свят, достатъчно богат, не са способни да правят избор. Те винаги търсят къде да се „закачат“ и на кого да подражават, както и някой, който да обожествяват, защото те нямат индивидуалност. Аз самият бях един от тях.
– Каква беше първата стъпка към измъкване от този свят?
– Моята успешна стъпка беше да постъпя на лечение в терапевтична общност. Когато започнах лечението бях наясно, че после ще трябва да се върна в „старата“ си среда, защото нямах никакви други познати освен „старите“ си познати. Никъде другаде аз не бях никой. Беше ми ясно, че ще се върна там, където явно не трябва да попадам. Това не го препоръчвам на никого. Искам да кажа обаче, че когато се извършат стриктно стъпките на тази програма на лечение, и след това, когато продължават да се спазват, няма проблем, където и да си. Аз съм чист и трезвен от 3 години. Познавам хероиново зависимо момче, което „е чисто“ от 5-6 години. След излизането си от терапевтичната общност, той си отвори магазинче на 100 метра от циганската махала, където си е взимал хероина през цялата му употреба от цели 17 години. Искам да кажа, че всичко се свежда до сила на духа.
– Как минаваше един Ваш ден докато бяхте в терапевтичната общност?
– Бях в изолация в терапевтичната общност 8 месеца. След това следldnd 5 месеца дневен център, в групи от 10 до 12 човека, в които споделяш, какво си правил и какво смяташ да правиш. През останалата част от деня, вече си „на свобода“. С тази „свобода“ следват и отговорности, защото разполагаш с пари, а в същото време ги има дилърите и казината, алкохолът е на всеки рафт. От теб зависи, какво правиш. Реално аз ходя на терапия, на психолог, и до ден днешен, всяка седмица.
– В какво се изразява изолацията в терапевтичната общност?
– Изолацията протичаше в една къща, където живеехме. Беше смесена общност – момчета и момичета. Имахме право на 3 телефонни обаждания в месеца – на 10-о, 20-о и 30-о число с близките ни, които продължаваха по 4-5 минути. Имаш право на 3 отпуски, при добро стечение на програмата ти, които са на 3-ия и 5-ия месец по 12 часа и на 7-ия месец по 24 часа с преспиване. Имаш право да пишеш и да получаваш писма. В момента, в който станеш по-отговорен и по-стар „резидент“ (така се наричаш, пребивавайки вътре) започваш да получаваш отговорности и вече имаш право да слизаш до близкото населено място, заедно с други резиденти, за да напазарувате, защото в къщата готвят само хората, които пребивават в нея. Това е едно от основните задължения. През деня се полага труд – поддържа се чистото в къщата два пъти на ден. Освен това има спорт и важни групови занимания – три терапевтични групи на ден.
– В кой момент Ви беше най-трудно там?
– Трудно ти е по различен начин. В началото ти е трудно просто да не се друсаш, след това продължава да ти е трудно, но можеш да функционираш и да вършиш някои задължения през деня. Това се отнася и до ден днешен. Аз влязох със заявка, че ме е страх да пиша и да чистя. Това ми беше останало още от дете, че не желая да чистя и да хващам химикалка. В момента съм основател на терапевтичната общност “I A.M. WAY” и успявам да задържам приятелства, независимо от различията с хората, с които съм приятел.
– След като напуснахте терапевтичната общност имахте ли приятели от миналото, които се отдръпнаха от Вас?
– Да и то, без да има поведенческа причина, не сме се карали. Аз се отказах от тях. Били са ми добри приятели преди, но техният начин на живот „се бие“ с моя.
– Изкушавал ли сте се да се върнете към някои стари пороци?
– Аз съм много изморен от моята употреба и падения, и нямах желание да се връщам повече назад.
– В периода на лечение получихте ли подкрепа от родителите си?
– Те ме подкрепиха изключително много. Платиха цялото ми лечение, а са хора, които нямат висок месечен бюджет. Ядоха боб и леща, за да мога аз да битувам в общността и да получавам и допълнителни колети, за да се чувствам добре. Тогава, а и месеци след това, те бяха моята опора.
– След излизането от общността, с каква действителност се сблъскахте и лесно ли се намери работа след такова нещо?
– Повечето зависими хора сме егоцентрици. Имайки един начин на живот, в който си бил безметежен, обикалял си улиците и си правил, каквото искаш, е много трудно да ходиш и да си пускаш CV-та и да се молиш на някакви хора за работа. Макар и негативно, бях направил впечатление на доста хора дори по време на употребата ми на дрога. Имаше такива, които се застъпиха за мен. Знаейки, какъв жесток наркоман и неприятна компания бях по времето, когато употребявах кокаин, виждайки, че съм се оправил, те бяха изумени и ме подкрепиха.
– Коя е най-страшната зависимост от трите – алкохолът, дрогата или хазартът?
– Много спорове има по темата. Зависимостта е зависимост, защото у човека има зависимо поведение. А има ли такова поведение, ти може да не се докоснеш до алкохол, наркотици и хазарт, но може да си зависим към работа, човек, храна, вещи и пак има зависимо поведение, което е социално изразено по друг начин. Има патология, която трябва да се лекува.
– Имате ли представа, какви финансови средства загубихте с хазарта?
– Не, изхарчил съм ужасно много пари през живота си, но нямам представа къде и колко е отишло. През по-голямата част от времето не съм бил и в голямо съзнание.
– Опасявате ли се, че отново бихте се върнал към навици от миналото?
– Не, положих адски много усилия и продължавам да полагам всеки ден.
– Има хора, които изповядват една максима, че човек веднъж тръгнал по този път няма оправия. Как ще го коментирате?
– Зная, не ми пречи, когато го чуя. Не знам дали имам нещо, което да им кажа. Аз бях много фанатичен в това да се дрогирам и да играя хазарт. Пиенето не го броя, защото много лесно се намира. Кокаинът е нещо изключително скъпо, а хазартът още по-скъпо. Няма да навлизам в подробности как съм си придобивал парите, защото не искам да правя реклама на този безумен начин на живот. На мен ми помогна това, че аз обърнах този фанатизъм в това да съм „чист“ и трезвен. Освен това много хора ме подкрепиха – с дума, реплика или поведение. Нямам намерение да го губя това нещо. Не мога да си позволя да падна толкова ниско, колкото съм бил.
– Към днешна дата, какво бихте казал на онзи Пламен отпреди 20 години?
– Адски много се подценяваш, дори нямаш идея, какъв можеш да бъдеш. Всяко нещо, за което мечтаеш, е едно твое качество, което много лесно може да постигнеш. Просто трябва да си повярваш.
– Като човек преминал през всичко това, какво бихте посъветвал някой, който сега е в такава ситуация?
– Да признае и да потърси помощ. Ако близките му не могат или не искат да го подкрепят, да отиде и да търси помощ. Господ винаги ще му подаде ръка и ще му изпрати достатъчно изпитания, за да види дали е достоен да получа тази помощ. Ако я търси достатъчно силно и иска да се оправи, няма как да не стане. Аз бях емблема за човек, който е тотално изгубен. След като аз успях – всеки може. Никой не е отговорен за това, че е станал зависим, но всеки е отговорен когато види, че има проблем да потърси помощ.
Източник : https://trud.bg/plamen-iotinski-byah-emblema-za-totalno-izguben-chovek-sled-kato-az-uspyah-vseki-moje-da-preodolee-zavisimostite-si/