Грижа за семейството

Възстановяването/рехабилитацията на зависимия трябва да протича успоредно с възстановяването на близките. Те трябва да познават симптомите на зависимостта като болест, етапите на протичане и механизмите за разпознаване на зависимото и съ-зависимото поведение. Животът в близки отношения със зависим води до страдание, предопределя емоциите, мислите, поведението, нагласите и начина за възприемане на света и на самия себе си.

Съ-зависимостта се изразява чрез болезнена проява на деструктивни чувства, като вина, страх, срам, безсилие, гняв, емоционална фузия, отчаян опит за контрол, загуба на самия себе си, липса на доверие, отричане, обсебващи мисли и поведение, самоподценяване, поемане на отговорност вместо другите (за техните емоции, мисли, действия, избори, желания, нужди, благополучие), духовна празнота и безнадеждност.

Индивидуалната и групова работа с родители и близки е насочена към подкрепа и справяне с чувствата, страданието, пускането на контрола, преодоляването. Целта в терапията с родители и близки е да се постигнат градивни взаимоотношения, да се върне доверието, да се преодолеят деструктивните чувства, да се подкрепят в своята автономност и същевременно да приемат автономността на другия.

Дисфункцията или зависимостта следва да се разглежда в контекста на семейните взаимоотношения .Като целта е да се разкрие семейната динамика, да се фиксират патологичните семейни модели, отношения и структура.

Терапевта насочва работата си за освобождаване на близките от фузията, която всъщност е илюзия за добро функциониране и представлява сливане, в което „Ние“ засенчва „Аз“, когато има необходимост от непрекъсната близост и одобрение, за да се поддържа добра самооценка.