Методът Когнитивно – поведенческа терапия
Създателят на когнитивно- поведенческата терапия д-р Аарон Темкин Бек (1921- 2021) е американски психиатър и почетен професор във факултета по психиатрия на Университета в Пенсилвания. При създаването й самият той е силно повлиян от „рационалната терапия“ на друг автор- Албърт Елис, за когото Бек казва, че е разработил богата теория и прагматична терапия, която му е послужила като отправна точка.
Когнитивно- поведенческата терапия има широко приложение в работата с различни психиатрични разстройства и психологични проблеми, тъй като тя акцентира върху промяната на конкретни поведенчески и мисловни процеси.
Самият създател на тази терапия е работил с депресивни пациенти и открива, че при тях причините за възникналите неразположения се коренят в потока от негативни мисли за себе си, за заобикалящите ги хора и света като място за живеене. В същността си когнитивно- поведенческата терапия изследва пораждането на негативните мисли, техните емоционални нюанси и проявленията им в действията на хората. С помощта на тази терапия страдащият има възможност да промени негативните си мисловни концепти, а оттам и начинът, по който се чувства в различни ситуации.
Ето какво казва д-р Дейвид Бърнс:
„Емоциите следват мислите, както малките патенца следват своята майка. Но това, че патенцата вървят неотлъчно до своята майка не значи, че майката знае къде отива“.
Промяната в емоционалното преживяване способства за промяна на поведението. А именно затова клиентът е ключът към промяната в състоянието. Когнитивно- поведенческата терапия е обучителен метод- чрез нея той усвоява нови умения и
навици, които ползва в живота си занапред. Освен че свободно споделя и анализира важните за него въпроси, той достига до нови изводи, както и преработва в нови мисловни модели своите дълбоки вярвания и убеждения. По време на терапевтичния процес клиентът има реалната възможност да „изпробва“ новите си знания, новите си виждания за света и хората, новите си вярвания за собствената личност като извършва различни поведенчески експерименти.
Зависимостите в своята същност съдържат всички тези компоненти- мисловни, емоционални и поведенчески. Зависимият формира устойчиво вярване, че употребата на психоактивни вещества му носи положителни преживявания и в желанието му често да ги повтаря се пораждат всички онези „маневри“, които прави, за да си осигури трайно позитивно настроение.
Прилагането на когнитивно- поведенческата терапия при зависими лица се е утвърдило като основен подход в рехабилитацията на зависими личности и поведения. Резултатите настъпват бързо и стават трайни нови модели на реализация на личността във всички сфери от живота.
Психодрама и социометрия
Психодрамата е метод на психотерапия създаден от Якоб Морено. Този подход успешно се прилага в работата със зависими, използвайки техники от драмата, чрез които участниците изиграват минали, сегашни или очаквани житейски ситуации и роли опитвайки се да ги разберат в дълбочина и да постигнат своя катарзис.
Тук се включват множество техники, чрез които се изиграват или преиграват значими събития, за да се помогне на хората да разпознават и изживяват скрити чувства потискани до този момент, да съумеят да ги изразяват пълно и свободно и да се насърчи изпробването на ново и ефективно поведение. Психодрамата може да бъде силна форма на терапевтична намеса, която най-често довежда до дълбоко себеразбиране.
Арт терапия – що е то?
Експресивната арт терапия е раздел от психотерапевтичната практика, която използва творческия процес и всички форми на творческо изразяване (рисуване, моделиране, движение/танц, музика, театър, приказки, поезия) за терапия. Казано с други думи, използва се изкуството като начин за осъзнаване на вътрешния ни свят, като начин да дадем пространство на нашите затворени емоции и чувства, а трансформацията и лекуването се случват тогава, когато има осъзнаване и преживяване. Там, където думите са трудни, невъзможни или убягват, се появява картина, танц, жест, писмен текст, скулптура и те говорят сами по себе си.
Силата на арт терапията е в изненадите, които се случват в процеса на творене и
ресурсите, с които се свързваме, по време на допира ни с изкуството. Всичко това се случва в пространство на свобода, удоволствие, безопасност, релаксация и искреност, в което можем да оформяме и изследваме своите теми и проблеми, познатото и непознатото, да развиваме съзнанието си.
Използването на изкуството няма за цел да създаде естетически продукт, а да подкрепи човека, да му помогне да живее с това, което е, да преодолява и трансформира, да оформя и открива смисъл.
Изкуството е просто начин да погледнеш в себе си и да дадеш форма и глас на проблемите.
Арт терапията е безопасна и приятна практика за себепознание, себеосъзнаване,
себеприемане, себеуважение и себеразвитие.
Как работи?
Експресивната арт терапия използва творческия процес (рисуване, моделиране, музика, движение, театър, поезия) и творческия продукт (картина, скулптура, танц, жест, писмен текст) с терапевтична цел. Използват се както невербалните способи за изразяване чрез всички видове изкуства, така и традиционните методи на психотерапията и консултирането – споделяне, изследване и обратна връзка. Арт терапията придава на процеса на себеизследване автентичност, пълнота, конкретност, вещественост, красота, смисъл и игривост.
Използваме въображението като начин да открием алтернативни решения, да излезем поне за кратко от затруднението си, да надникнем там, където иначе не се осмеляваме да погледнем по един внимателен, щадящ и ресурсно – ориентиран начин. Ако се чувстваме изолирани, откъснати от себе си и неспособни да се справим с дадена житейска ситуация като деца или възрастни, експресивната арт терапия предоставя безопасна рамка, в която да изследваме, наблюдаваме и развиваме нови модели на поведения, да се променяме заедно с процеса на творене.